Тъга, твойто име е дълго!
Като отшумяла мелодия е за някои,
но за мен тя е призрак от минало,
като нещо след по-добри дни
и като рана, отдавна затворена...
Но няма кой да я съживи!
За мен тя е болка от зъб - без лечение,
като трън - във петата забоден,
като гръм е - през летните нощи преминал,
като болезнен в сърцето ми спомен,
като сълзата - сърдечно отронена,
като слабост и белег е - истински...
За това се нуждая от Жива вода-
да започна на чисто - обичайки!
Тъга, твойто име е дълго!
И наричам те с куп имена,
но сърцето прелива от другите...
Тегнат с лихвите на мойта Душа!
Ти... като в ждрело* във мен си се врязала,
а сълзите реки са, от болката създадени...
Но знам, че четирилистни детелини съществуват!
И ръцете ми ще стоплят, вкочанените!
-------------
*ждрело - тесен отвор, устие, гърло
© Петя Кръстева All rights reserved.
