Две хубави очи -
душата на човек.
И какво
щом хубави са те,
но тъжни, плачещи.
От крясъци и боища,
позор и срам.
Изморени от тази картина.
Изморени тъга да виждат
всеки ден,
по улиците, в домовете,
в човешките сърца.
Две хубави очи,
но тъжни, плачещи.
От болка и
среднощни сълзи изморени.
Защо така е, щом хубави са те?
© Елена All rights reserved.