Тъй както се разлиства книга,
по тялото ми пръсти разпилей!
Тъй както устни чашата допират,
с целувки кожата ми пламеней.
Тъй както скулпторът извайва
детайлно фигурата на Давид,
така и славеят омайва
със гласните си струни даровит.
Тъй както муза на велик поет,
пробудила заспалите му сетива,
така последният сонет
поражда истински слова.
© Виктория Тасева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
