Земя, Земя... В съня си те видях...
Ти беше жива, беше будна!
И вдишваше космическия прах,
разтърсвана от ядрени безумия.
Земя, ти беше тъй прекрасна -
с феерия от дъжд и от цветя,
с гирлянди от реки и езера
и със безбройни малки чудеса.
И рееш се в безкрая на Вселената,
сред шепота на милион звезди.
Невероятна, силна остани -
тъй както Бог те сътвори!
© Наташа Биразова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
