Тъй прекрасна...
И тъй прекрасна появи се,
така нежна, мила и добра,
сред жалките ми спомени за хора открои се,
невярвайки, че с теб събра ме думата съдба.
Ти си адски мила и добра със мене,
живота върна в счупените ми крила,
немея аз и те усещам духом покрай мене
с аромат на дивна, прелестна жена.
Далече си от мен, уви!
А мисълта за теб е чиста и невинна кат дете,
изкушен да видя тези нежни хубави очи,
душата ми прегръдката ти пак зове.
Приятел твой ще бъда
до гроб, до болка, до сълзи
и цял живот на мене можеш да разчиташ,
дори навън да бъде сиво и вали...
така нежна, мила и добра,
сред жалките ми спомени за хора открои се,
невярвайки, че с теб събра ме думата съдба.
Ти си адски мила и добра със мене,
живота върна в счупените ми крила,
немея аз и те усещам духом покрай мене
с аромат на дивна, прелестна жена.
Далече си от мен, уви!
А мисълта за теб е чиста и невинна кат дете,
изкушен да видя тези нежни хубави очи,
душата ми прегръдката ти пак зове.
Приятел твой ще бъда
до гроб, до болка, до сълзи
и цял живот на мене можеш да разчиташ,
дори навън да бъде сиво и вали...
© Петър Адамов All rights reserved.
