Feb 22, 2008, 7:10 AM

Тъй прекрасна... 

  Poetry » Love
3136 1 3
И тъй прекрасна появи се,
така нежна, мила и добра,
сред жалките ми спомени за хора открои се,
невярвайки, че с теб събра ме думата съдба.

Ти си адски мила и добра със мене,
живота върна в счупените ми крила,
немея аз и те усещам духом покрай мене
с аромат на дивна, прелестна жена.

Далече си от мен, уви!
А мисълта за теб е чиста и невинна кат дете,
изкушен да видя тези нежни хубави очи,
душата ми прегръдката ти пак зове.

Приятел твой ще бъда
до гроб, до болка, до сълзи
и цял живот на мене можеш да разчиташ,
дори навън да бъде сиво и вали...

© Петър Адамов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Колко чисто, искрено, гарантирам, че е и чакано!
    Щастие ти желая!
    Прекрасен стих!
  • Драго ми е, че си тук, Пеца!
    Пази любовта си жива!
    Поздравления!
  • Колко хубаво казано и написано...
    -----
    Приятел твой ще бъда
    до гроб, до болка, до сълзи
    и цял живот на мене можеш да разчиташ
    дори навън да бъде сиво вали...
    ------
    Добра и нежна душа си , ти Адамов.
Random works
: ??:??