Тъжен дом
Полуоткрехната врата,
пътека затрупана с есен,
прозорците са ослепели вече
и пак врата, която скърца пусто,
антре и куп обувки прашни.
После тъмна стая в студено сини цветове,
на стената снимка на момиче,
било щастливо някога, но вече - не.
Празна чаша, цигарен дим,
угарки в пепелника,
безумен поглед на момиче
и това е всичко.
© Цветелина Славеева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
