Mar 11, 2010, 1:21 PM

Тъжен клоун 2

  Poetry » Other
873 0 0

Тъжен клоун с грим от усмивки и маска на радост
с ведро лице но сърце пълно с тягост
няма никой който в душата му се взира
няма никой който болката му да разбира
живее той обвит във самота
живот безличен изпълнен с тишина
вглеждайки се отстрани в чуждите съдби
надявайки се и неговата да се промени
и макар безмълвен да остава
продължава той тайно да се надява

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...