Тъжен полтъргайст
Един полтъргайст
безкрайно сам,
из двора обикаля,
тишината разваля,
играе си на вятър
с листата.
От неговите стъпки
всеки настръхва,
нощем се разхожда,
двора ми обхожда,
кучетата разлайва,
нарочно ги дрaзни.
Аз знам
какво иска той.
Аз чувам
неговия зов.
Този полтъргайст
е мойта любов.
Затова всяка нощ
у дома си го каня,
душата му не намира покой
и много страда.
А аз съм изгубена
без него в траурни белези,
душевно погубена -
"Върни се" - нашепвам му.
-"Не мога"- отвръща ми -
знаеш, не мога.
Aз силно прегръщам го
с неописуема болка.
"Обичам те"- казвам му -
вземи ме със себе си,
от живота отказвам се,
искам с тебе да съм.
За миг
той се изпари,
аз много плаках
и всяка нощ го чаках,
но той не дойде
и разби мойто сърце.
© Богдана Маринова All rights reserved.
