Dec 7, 2008, 8:19 AM

Тъжен спомен

  Poetry » Love
935 0 2
           Странна болка душата изпитва,
    болка, свързана с любовта.
    Излиза, че  дори и да те обичат,
    пак ще страдаш от това.

           Ревността изпъква наяве,
    ревността за нашите дела,
    ревност, която не прощава,
    а разделя любовта.

           Устроен тежко е животът,
    устроен е да страдаш и да те боли,
    след всяка болка ти потъваш
    и остават само твоите следи.

           Тез следи ще ти напомнят,
    че обичал си, че видял си любовта,
    следи, които ще се заличат
    и само тъжен спомен ще е това!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...