Тъжна есен
Тъжна есен
И ето утрото пристига,
денят започва с тъга.
Поглеждам през прозореца небето,
а то плаче в самота.
Тихо вятърът повява,
брули жълтите листа
и в нежен полет се отправят
към майката земя.
© Даниела Попова All rights reserved.
Тъжна есен
И ето утрото пристига,
денят започва с тъга.
Поглеждам през прозореца небето,
а то плаче в самота.
Тихо вятърът повява,
брули жълтите листа
и в нежен полет се отправят
към майката земя.
© Даниела Попова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...