Тъжна есен
Тъжна есен
И ето утрото пристига,
денят започва с тъга.
Поглеждам през прозореца небето,
а то плаче в самота.
Тихо вятърът повява,
брули жълтите листа
и в нежен полет се отправят
към майката земя.
© Даниела Попова All rights reserved.
Тъжна есен
И ето утрото пристига,
денят започва с тъга.
Поглеждам през прозореца небето,
а то плаче в самота.
Тихо вятърът повява,
брули жълтите листа
и в нежен полет се отправят
към майката земя.
© Даниела Попова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...