Тъжна Коледа
Дядо КОЛЕДА, ела!
Чакаме те у дома.
Влез през входната врата.
Нищо, че от влагата запъва
и внимавай в тъмнината.
Токът спря, а свещта догаря.
С моята сестра свити сме до мама.
Много ни е страх, откакто легна болна.
Нямаме баща. Нямаме и къща.
Само тази стая пълна с тишина
и свирещият в комина вятър.
Няма и дърва, а за наема - не питай!
Не, не искаме подаръци сега!
Само мама. Да ни прегърне и да се усмихне.
Знам, че правиш чудеса.
Коледата е вълшебство-
без коледно дърво, без подаръци, дори храна
пак ни топли с дъха си.
Обещаваме да сме добри деца
напук на съдбата!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
