Jun 1, 2005, 9:43 AM

Тъжна песен

  Poetry
1.4K 0 2
Единствена ли съм за теб? Едва ли!
Последната по време, може би!
Когато пак лицето ми погали
коя от многото си спомни ти?
Дали оназ, която си обичал
почти безумно и в захлас?
Дали на нея ти напомням аз?
Ръката ти замислено ме гали,
ти сякаш си до мене и не си!
Тъга прикрита в погледа ти пари,
за теб съм спомен,
а за мен си всичко ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...