Тъжна поанта

Poetry

890 0 12

ТЪЖНА ПОАНТА

Аз съм и влудяващо млад,

аз съм и древна антика,

мога да бъда и целия свят,

мога да бъда и никой.

Аз съм умрял и съм жив.

Аз съм и слънце, и сянка.

Мога да паля студени звезди.

Мога и да ги загасвам.

Но ако се случи да не мога да съм аз –

тогава се мятам объркан и див.

А колко добър, щяха да бъдат компас

всички горящи в простора мечти?

Сигурно съм сбъркал някъде, защото

полека-лека се сбогува с мен животът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Eia (Росица Танчева)

!!!

2010-12-10T06:56:09+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Аплодирам те за този стих, Адаш!
Великолепен е!!!

2010-12-09T22:56:16+02:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Чудесен стих, Ачо!
Поздрави!

2010-12-09T22:27:37+02:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Изобщо не се сбогуваш, а идваш към нас с този хубав стих, приятелю. Барона

2010-12-09T21:29:34+02:00
nikka (Надежда)

Не може живота да се сбогува с някого,който умее да"пали студени звезди"А и той ще се сбогува с всички ни,а някои няма да са запалили нито една...Така,че пали,колкото можеш звезди,запали,а той животът...нали знаеш:
"С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,че мразя живота,
Напротив,напротив!-
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!"
Просто обичай живота и пали звезди,нека всички да греят

2010-12-09T20:34:15+02:00