Apr 22, 2008, 3:27 PM

Тъжна поема за Хари Потър 

  Poetry » Parody
2377 0 8

Написано по повод излизането на ХП 7 на български, с цел да бъде прочетено пред всички присъстващи на събирането, но не ми беше позволено да го прочета, затова го публикувам тук. 

 

Веднъж Джоан Роулинг героите си събра,

за да решат на Хари Потър трагичната съдба.

Всички му бяха много сърдити

и го обвиняваха за мечтите си разбити.

"Нека го изкормим!" - гласът на Снейп се извиси.

"И с червата му да го обесим!!!" - Малфой се съгласи.

Чо Чан се изправи като слънчоглед:

"Хайде да го изнасилим най-напред."

Много часове те обсъждаха.

Отново и отново Хари на смърт осъждаха.

И накрая взеха решение

да убият Хари при всяко положение.

***

Същата вечер в къщи Хари си седеше

и произведенията на Мишо в интернет четеше.

Странен шум дочу обаче,

звучеше сякаш някой плаче.

До съседната стая той се добра

и обляна в сълзи Луна видя.

Защо плаче, Хари желаеше да научи.

"Плача за това, което след малко ще се случи."

"Какво ще стане?" - не успя Хари да се сети.

"Ще ти размажа мозъка по новите тапети."

Луна хвърли се напред

и извади малък пистолет.

Изстреля 3 куршума тя,

но да уцели Хари не успя.

Той на улицата излетя

и за помощ закрещя.

Пред себе си Албус Дъмбълдор видя,

изтича до него и спря.

"Моля, помогни ми, Луна откачи.

Извади пистолет и едва не ме уби."

Без да каже нищо, Албус пръчка извади

и към Хари проклятие запрати.

Хари скочи настрани

и заклинанието не го порази.

Снейп дойде и до Дъмбълдор застана,

наведе се и тежък камък хвана.

Към Хари камъкът полетя,

но отново да се измъкне той успя.

Задъхан се затича по тротоара,

страхуваше се още някой да не го сбара.

Влезе Хари в близката гора

и се скри сред мрака на нощта.

Тъкмо малко се успокои,

когато Джини го откри.

Меча на Грифиндор донесла беше тя

и за малко Хари да остане без глава.

Но рефлекс като на котка той показа

и Джини близкото дърво отряза.

"Защо го правите?" - Хари викна -

"Кой към това ужасно дело ви подтикна?"

Джини пак опита Хари да разполови,

но той успя меча и да улови.

"Махни се или ще те убия!" - Хари рече,

замахна и на Джини крака отсече.

На тревата падна тя,

почна да шурти кръвта.

Сега Хари почувства се по-смел,

след като на Джини меча бе отнел.

Искаше Снейп и Дъмбълдор да скопи

и не след дълго ги откри.

С извадени пръчки бяха те

и яростно размахваха ръце.

Към тях се той затича,

но от един прозорец видя, че снайперист наднича.

Отскочи Хари и куршумът не успя да го уцели.

В противен случай щеше главата да му смели.

Снайперистът почна диво да крещи,

че Флитуик това е, Хари установи.

За Снейп и Дъмбълдор Хари не забрави.

Хвана меча и отново се изправи.

Към тях Флитуик се присъедини,

видяха, че автомат Калашников държи.

Усети Хари как смелостта му го напуска

и как на земята меча пуска.

Каза: "Ето, вие спечелихте, признавам.

Най-позорно се предавам."

Но за тях бе все едно.

Мечтаеха да превърнат Хари в кърваво петно.

Някъде от мрака Луна се появи.

Видя Хари, че все още пистолет държи.

Четиримата Хари обградиха.

Всичките му надежди в миг се изпариха.

Дойде и Филч, въоръжен с трион.

В устата си въртеше лют бонбон.

И Макгонъгол се присъедини, носейки граната.

Искаше да я завре на Хари във устата.

От едно дърво на Невил трупът увисна.

На тревата той малко дрисна.

Явно искаше за пишката Хари да увеси,

но по погрешка себе си обеси.

И Бинс беше нейде сред тълпата,

но не се различаваше във тъмнината.

Към тях Джини пълзеше с отрязания си крак в устата.

Имаше сополи и кръв във косата.

Фред и Джордж изникнаха от храсталака,

бяха те щастливи, защото Пърси го прегази влака.

Още и още магьосници прииждаха.

Всички те Хари ненавиждаха.

Малко по малко всички се събраха,

очите им яростно искряха.

Само Волдемор не беше тама,

защото не беше получил специална покана.

"Потър - каза Снейп - "За пръв път единодушни бяхме.

Решение да вземем дори успяхме.

Сега публично ще те убием,

като в гъза ти кол забием."

Изведнъж да се смее Хари почна,

от носа му увисна цивка сочна.

Като домат той почервеня

и без задръжки се насра.

Бомба от някъде извади,

нежно с палец я поглади.

Всички да се магипортират почнаха да искат,

беше техен ред да се надрискат.

Тогава Хари оръжието си активира.

Последната му мисъл беше за бутилка бира.

От страшен взрив осветена бе нощта.

Стана светло като през деня.

От експлозията земята се затресе,

Привит Драйв поражение понесе.

Навсякъде се разхвърчаха части от тела.

От небето се посипаха глави, ръце, крака...

ЕПИЛОГ

За изгубените им души нощта заплака.

Дори и Пърси плака изпод влака.

Никой не успя да се спаси.

Бомбата на Хари ги изби...

© Михаил Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мааалко си се поувлякъл!
    Но иначе е готино. И според мен епилога на книгата е малко не-хубав...
  • Към тях се той затича,
    но от един прозорец видя, че снайперист наднича.


    хахахахха:D със сигурност е по-добро от онзи... епилог

  • Направо си пренаписал историята на Потър
  • хахаха Това беше много яко!!! БРАВО! Много се посмях.
  • Мааалко си се поувлякъл!
  • Аз ако бях, щях да приема предложението на Чо Чан. Браво! Бая се посмях.
  • Това е протестът ми срещу глупавия епилог. Иначе съм фен на "Хари Потър".
  • Това е супер остроумно - браво на теб! Най-сетне някой да напише истината за Хари Потър!
Random works
: ??:??