Тъжни абсурди

Маргинална улица без светофари, лампи и знаци.

Някой я нарича пътят на всички глупаци, чудаци, смелчаци и изхвърлени котараци.

Място за бездомни надежди,

където бетонът е мек и те гледа под вежди.

Там, където любовта, гладна с вяра на ръце проси,

а мечтите са сираци и ходят в локвите боси.

Улица извън закона и всяка цивилизация,

отломка малка на абсурда, завзел "голямата" ни нация. Мечка танцува край огън до гюм,

каруца прелита с тонколона и барабанен шум.

Пресен чугун, сбръчкана баба продава локум,

откачени радиатори и съдран матрак,

до тях в пепелта бутилки от коняк

и припаднал моряк.

Панелки без прозорци - модерни пещери,

народът вътре пее, ридае и плющи.

Мирише на кюфтета, гранясало и мас,

на празника момчета играят във екстаз.

Водата там е спряла, а токът е мираж,

една самотна майка си ражда във гараж.

Но празникът голям е, гласува се сега,

за всекиго ще има кюфтенце и пара.

Улицата не спи, макар че колабира,

един се ражда там, а друг пък си умира.

Културата е звяр и с нея майки плашат си децата,

а в приказките Торбалан е чичо им от махалата.