Тъжно
Тъжно
В стаята стои
Чете
Мисли
Празно в откровенията си
Студено
Но е само инстинкт за самосъхранение
В черупка се е скрило най-голямото дете
Ти можеш ли да прочетеш
В тетрадката му
Редове
От спомени и...
Оставете ме да целуна още веднъж
Това прекрасно утро
В което открих туморите си
Защото няма кой друг да прегръщам
И няма никой друг в къщата
В която крия последните си години
Изтръгнати от мен
...едно невинно
Защо когато се отдалеча
От мечтите си
Захапал посинели пръсти
И бутилката звъни
И се пръска
Защо тогава разбирам, че ми липсваш
За мен си истинската
Илюзия
С която ще живея, докато се кръстосат отново пътищата ни
20.04.2007
© Десислав Илиев All rights reserved.
