Тъжно цвете
Нощта прибира сенките край мене.
Със стъпки тъй познати от преди.
Дъждът измита с нежна ласка спомени от хора,
оставили на бързо своите следи.
Пресичат се светулки в мрака.
Във кръг се лутат като в призрачна игра.
Сълзите ми целуват без умора
и ме прегръщат със своя танц на любовта.
Луната,спътница едничка.
В ръка свещица тайнствено ми подари.
И образи от минали любови
припомниха ми колко много ме боли.
Единствено тъгата ми остана.
От неизказаните думи душата ми кърви.
В очите има само болка като тъжно цвете
и умира не погалено от нечии добри ръце.
Таня Кирилова
© Таня Кирилова All rights reserved.
