Оставете ме за малко,
без въпроси и слова.
Искам да не ми е жално
и да е спокойна моята душа.
Горчиви сълзи да пролея
с мисъл за нея през нощта.
Старото да забравя не умея,
защото пак очаквам любовта.
И така самотен през нощта
с кошмари най – студени.
Искам пак дните от пролетта
със слънчеви лъчи озарени.
© Емре Веждиев All rights reserved.