Тъжно стихотворение за думата „гъз” и нейната незначителна роля в българската поезия
Макар да пиша аз със хъс,
този стих ще бъде къс,
беден речникът е със
подходящи римички за „гъз”.
© Михаил Костов All rights reserved.
Макар да пиша аз със хъс,
този стих ще бъде къс,
беден речникът е със
подходящи римички за „гъз”.
© Михаил Костов All rights reserved.

imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....