Тъжнобяла
януари 2013 Румяна Славова
На пръсти леко пристъпвам
със тяло от креда.
Като нощна пеперуда,
обвита в мъгла,
в съня тайно влизам...
Знам, че ме чакаш!
Но не знаеш, кога ли,
със стъпки боси,
аз отново ще дойда...
До тебе заставам
с ръце затреперили,
снежнобели...
Дълго, нежно те галя
и те оплитам
в паяжинови мрежи!
Нося в сърцето жив огън!
В очите дива искра
и събрани сълзици -
жива вода!
Цялата стая лети...
нажежена до бяло!
Не, не отваряй очи,
че всичко ще свърши!
Само в съня ти ще бъда
самодива...
Дивна!
Бяла!
Коси от светулки
около теб ще обвия,
за да забравиш
всяка друга жена и магия!
От искрите греховни
в твойто сърце пожар ще запаля!
Жаждата ще утоля
със капчици жива вода!
Ще те науча да летиш и танцуваш,
както само аз зная!
Когато в утрото бяло
очите отвориш,
тъжен ще си,
че само в съня
със мене се любиш!
Ще чакаш отново
навън да се стъмни,
за да обсипеш лицето ми бяло
със целувки тъжни!
Всяка нощ при теб ще оставам!
Всяка нощ - тъжнобяла...
Само аз и ти...
Двама влюбени в стих!
С одежда бяла, ефирна,
която наяве за тебе не носих!
© Румяна Славова All rights reserved.
