Тъжносиньо
Нима не пиша вече за любов?
Не ми остана. Тонове ти дадох.
Да хапнем днес? Какъв си философ...
Не чувствам глад. С лъжите ти преядох.
Защо съм си наметнала тъга?
Удобна е! Пижамено широка...
Не я събличай с поглед. Не сега,
че гледката отдолу е жестока.
Дали от скръб остават синини?
Остават, да. И с пудра не изчезват.
Ела след ден, тогава погледни.
Ще бъда като нова. Че и трезва.
Нали не пиех? Не и алкохол.
Виж, съ̀лзите ми... те са друга бира.
Да, знам. По принцип нося като вол.
Но точно днес така ми се умира...
Какви са тези тъмни очила?
Безсъниците по̀ ли ми отиват?
Нали ти казвам, вдругиден ела.
Планирам като гюл да съм красива.
Да взема лист и бледорозов цвят.
Да вярвам пак в дъги и еднорози.
Но днес е в тъжносиньо моят свят.
Пиян. Удобен. Сит. И леко грозен.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
