Черна е нощта и е горчива,
както е горчиво и кафето,
звездна и божествено красива
прелестна, тъй както кадифето

гали с мекотата си прохладна,
тялото ми тръпнещо копнежно,
пак ще се опитам да открадна
силата на царството безбрежно

Рея се на воля из ефира
тъмно-виолетово безкраен,
скитаща безгрижно из Всемира,
търсеща съкровищница тайна.

Скрито във ковчеже скъпоценно
твоето сърце се разтуптява,
вдъхвайки вълшебството нетленно,
сладостно негата го пленява.

Вишнево-шифонена зората
капките издайнически трие,
виното в бокала от позлата
бавничко, на глътки ще изпия.

Лунните цветя ще се затворят,
с първите лъчи неръкотворни,
двете ни стихии ще се борят
в танца си вселенски неуморно.

Черната коприна полунощна-
тя е и за двама ни подслона,
в който се завръщаме за още,
носещи здрачаващи корони...