http://www.youtube.com/watch?v=23JVbBe9Tv4
Студено е. Не лази ли по кожата
тази есенно-пълнолунна ледина?
Събужда ли в теб мисли за безбожие?
Побратимяваш ли се с призраци в нощта?
Не ти ли изглежда малка Земята?
Не се ли усещаш осъзнал
някакъв древен отпечатък,
пропил душата ти с печал?
Не виждаш ли отвъд звездите?
Не си ли син на есента?
Листопадно ме обичаш.
Търси ме в поройна самота.
31.10.2012г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
