Jun 20, 2012, 10:56 PM

Тъмна светлина

  Poetry
633 1 0

Тъмна светлина

 

(на изгубените души)

 

В стая с посивели мебели,

посипана от паяжини и прах,

седи момиченце на стар паянтов стол.

Единственият цвят в този чезнещ мъртъв свят

е нейната дантелена розова рокля на волани.

В тягостната тишина нейното дихание

се превръща в повей - нежен и разкошен.

Оттук светът изглежда грозен,

но взреш ли се в нея -

потъваш като в необятен океан.

Още малка е, но осъзнала, че навън е страшно,

че всички носят маски - зловещи и опасни.

Очите ѝ - сини перли в умираща пустиня -

светят в тъмнината - гостоприемна и подканваща.

Малки  безцветни капчици се стичат от ръба им -

търкулват се по розовите бузки

и тупват като камъни върху прашния килим.

 

От тъмнината се надигат сенки -

пропълзяват бавно и надвисват над нея.

От тавана се процежда дълга костелива длан -

по пръстите се стичат черни капки пяна.

Розовата рокля на волани потъмнява,

очите бавно издигат се нагоре - към тавана.

Ужас се изписва по лицето детско 

и устните отварят се за писък.

Дланта протяга свойте пръсти

и погалва нея по русите къдрици.

 

"Не, твърде малка си да мразиш и обичаш,

изживей докрай своя земен път,

о, дете на невидимата сила!"

 

Сенките отдръпват се и изчезват невидими в ъглите.

 

Изминаха години - дълги, сиви, убийствени години.

И ако отидеш там - в чезнещата къща,

 на върха на хълма, близо до брезата,

ще я видиш - седяща на стар паянтов стол.

Тя все още чака, загледана в мръсния прозорец,

светлината, прибираща бездомните души.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...