Oct 16, 2007, 10:50 AM

Тъмната страна на луната

  Poetry
1.2K 0 7
Тъмната страна на луната
на Палечка

Ако повторя сто пъти лъжата -
не те обичам, ще останеш ли?
Не знаеш ли любовта ми
скрита, за кого я пазя?
Не заличавай следите от стъпките си,
сърцето ми ще опустее.
Не знаеш ли как те обожавам,
сякаш съм очите на дете невинно,
чакащо с изгрева русалка на брега?
Не знаеш ли как плача,
когато ти при мен не идваш,
а при другия все така отиваш?
Нежен е шепотът на името ти,
сърцето ми как омайващо вълнува,
ръцете ми до болка го изписват,
когато много те бленуват,
устните ми, огнено-червените ти устни,
млади и горещи, колко ги жадуват.
Ти не знаеш, мила моя!
Шок от бялото усещам,
на болката издигнах храм,
а любовта си намерих притаена
в затворена бутилка с писмо.
Сърцето ми не знаеш ти,
как от чувства се топи!
Душата ми не знаеш ти...
Време е! Викат ме мъртвите души.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...