Farud (Иван Иванов)

Маска на маската - от Фестивала 🇧🇬

Маска на маската
Загубих чувствата с температура близо до слънчевата, загубих несъвършеното желание, което криех в сърцето си и повярвах, че е престъпление да вярвам в любовта, повярвах, че тя е нещо жестоко. Бокалът бе пресушен, а восъкът изстиваше, когато старият разказвач на легенди запали нова с ...

Farud

Prose » Short stories

2007-12-22T00:05:03+02:00 1.8K 6

Тъмната страна на луната 🇧🇬

Тъмната страна на луната
на Палечка
Ако повторя сто пъти лъжата -
не те обичам, ще останеш ли?
Не знаеш ли любовта ми ...

Farud

Poetry

2007-10-16T10:50:48+03:00 1.2K 7

Парцалената кукла 🇧🇬

Парцалената кукла
на Палечка с нежност и обич
Тихо стъпваш, когато се промъкваш в сърцето ми.
Плажовете бяха пусти като зародилата се празнота в сърцето ми. Вълните яростно прехвърляха буните и гневно протягаха тъмните си води до крайбрежния път. От някъде отекваха печалните гласове на серените. Сту ...

Farud

Prose

2007-10-05T08:48:20+03:00 2.3K 7

Незрящи очи 🇧🇬

Незрящи очи
на Палечка с много обич
За смъртта не се мечтае,
а аз умирам всяка нощ...
За пари ще почна да мечтая ...

Farud

Poetry

2007-09-24T22:04:05+03:00 2K 10

Не извървеният път 🇧🇬

Не извървеният път
Това е нещо, което написах след една раздяла, след едно начало, след един концерт, след един сън, в който осъзнах, че животът ни обича и ако си достатъчно тих може да чуеш любовното му ехо.
Ако бях лежал ...

Farud

Prose

2006-10-07T00:47:45+03:00 1.9K 6

Жестокостта на мечтите 🇧🇬

Жестокостта на мечтите посвещава се на загиналите от "Радецки"
Зад полето и гората на хълма по реката, луната се бе посипала като пепеляв мрамор. Мокрите крака на нощта препускаха с надигнати поли от пролетните цветове, обаг ...

Farud

Prose

2006-08-17T19:24:06+03:00 2.4K 2

Песента на сърцето 🇧🇬

Песента на сърцето
Въздух и вода
за моята душа.
Планетата земя
населена с цветя, ...

Farud

Poetry

2006-05-30T16:00:36+03:00 2.2K 7

Фалш на сетивата 🇧🇬

Фалш на сетивата
Денят затваряше мързеливо очи и всичко потъваше в покой. Сега пустинният вятър размиваше следите и безброй песъчинки се заиграваха с него. Един толкова стар отрязък хартия, че вече беше пожълтял, също гонеше апатичната вихрушка. Тя като глезено бебе ту го издигаше, ту го свличаше на ...

Farud

Prose

2006-03-18T19:50:21+02:00 2.4K 4