Разкайвам се горчиво, прикрито спотаявам се.
Застивам в сянка и заравям се в глухота.
Света приласкавам - себе си само омайвам.
Крепи ме само мисъл, измъчена от пъстрота.
Преливам в себе си желания и мечти аз пия.
В тъмнината усещам, че пристигам сам сама,
безпомощно обгърната от безутешна тишина съм,
и слаба, и след мене знам пълзи хладта.
Няма изход. Около мен пак нищо се не вижда.
Всичко се бунтува, срещу мен хитрува. Мен жадува!
По пътека незнайна вървя, Глупостта се не срива,
вървя без фенер, а всичко пред мене ликува. ...