Mar 22, 2005, 6:13 AM

Тъмно врязало се в ново

  Poetry
945 0 1
По 7 катетъра проституират
в главите на червените учители по живот.
Учените изядоха своето откритие
и решиха, че лудостта е полезен подход.
Въпросите и отговорите размножаваха
                                                Пиесата,
която се роди днес и напудрена, и
лакирана зад завесата възпяваше
аборта в момичета шест,
които, преживявайки я, осъмнаха
и с крачета рисуваха в тъмното -
до трафопоста обкичен с нови некролози
пак заучено на минувачите, отдавайте чест.
Сега е моментът да спасим носорозите
Не комплексирайте водачите днес.
Отегчени от хоропадите на хуманистите
само отчаянието стискайте в шепи.
И понякога го почиствайте от глистите
и му купувайте нови подкрепи.
Почакай! Виж на улицата как крилцата
на Морфей изпомпват анимация -
подскачат с нас първичните ни възприятия
и...черно бяла деградация.
Над всеки номер пише “start”!
Кой първи ще премине сцената на
                                     своя бодиарт?
Наградите се пазат във пакети,
за вас - децата НОВА ГЕНЕРАЦИЯ поети.
Ти, Ариадна знаеш ли, че мракът ампутира майка ти?
Посоката сама не ще обърне.
Любов не може да направиш с чайките -
мечтите само Мечо Пух ще върне!
Изпий последната си бира
с усмивка купена от новата аптека тясна.
Тя знае, че страхът ще спре да те еякулира
и с теб  по пътя си доволен ще порастна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...