Тънка нишка
Понякога надвисва като студ,
приляга плътно… сякаш е каишка.
Дъхът ѝ леден търси нечий пулс.
Косата ѝ блести. Като усмивка.
Понякога е в тихата сълза,
изгубила пътеката си стръмна
и в нож оставил кървава следа…
Един след нея, казват, е възкръснал.
Навярно е в очите на човек –
дълбока, дива, търсеща и хищна
или смирена, молеща за лек,
приличаща на тънка, тънка нишка.
А всъщност е онази пъпна връв,
която някой може да отреже
и да разплаче болката ти пръв,
защото е потомък на невежи.
На Западния фронт е пресен гроб,
от болничната стая е надежда –
и онемява Хамлет в монолог…
животът до едната смърт се свежда.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
