сглобявам...
парчета
несбъднати пориви...
съградих си
от тях дъждове
и обливам
плътта си
с тъга...
(по паважа
текат
страхове... )
уморено посядам
роялът е празен
изтърбушено зее
мълчи...
и политам над
пустите покриви
тишина недопята
души...
ръцете ни...
сплитат се търсещо
в тъмнината
проблясва
сълза...
нарисувах я днес
по очите си...
(за да скрия
смеха си
в съня...)
08.03.09
Пловдив
/
/
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
