сглобявам...
парчета
несбъднати пориви...
съградих си
от тях дъждове
и обливам
плътта си
с тъга...
(по паважа
текат
страхове... )
уморено посядам
роялът е празен
изтърбушено зее
мълчи...
и политам над
пустите покриви
тишина недопята
души...
ръцете ни...
сплитат се търсещо
в тъмнината
проблясва
сълза...
нарисувах я днес
по очите си...
(за да скрия
смеха си
в съня...)
08.03.09
Пловдив
/
/
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
