Лорелай (Люляк)
109 142
Jan 6, 2008, 10:39 AM

търси се : ) 

  Poetry » Love
672 0 7
^^
На Пешко, който чрез смях, най-силното оръжие, ми помогна да си възвърна вдъхновението : )
Но Боги, който се прави, че отрича любовта :Р
И на всички обичащи хора. За да продължават да обичат : )
^^

Отритната. И почти забравена.
Колко жалко. За самите вас.
Отритната. Изоставена.
И все пак не крещи на глас.

И все пак е силна - нали е любов.
Нали заради нея съществувате.
Недейте отритвате нейния зов -
и в съня си ще я сънувате.

Не се опитвайте да избягате.
Колкото и да ви се иска - не може.
Правете се, че в нея не вярвате -
тя пак е попила във вашата кожа.

Правете се, че не подозирате
колко силна и мощна е.
Продължавайте да позирате
и да отричате разкоша й.

Отритвайте я. Все едно живота си губите.
Ако щете - пропийте я с вино.
Пожелавам ви да се влюбите.
Няма нищо по-истинско и невинно.

05.01.08г.
22:43

© Люляк All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??