Търсех те
Търсех те в изгрева,
ти дойде със залеза
и с белите нощи,
които само наши са.
Търсех те в тишината,
ти дойде с въгленчетата
жарки на думите.
Търсих те разпилан по света,
ти ме събра бездомен
и създаде един нов свят
само за нас двамата.
Търсех те цял живот,
ти дойде и ми даде любовта.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)′
© Ванко Николов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
