С пепел душата ми е пълна

и тлее сърцето дупка безмълвна.

Завинаги млади в спомените натежали,

малки деца,в миналото вовеки заспали...

Де сте години незнайно прекрасни?

Де сте приятели-буйни,гръмогласни..?

Де си майко, мила,свята? 

О,татко,а де си ти...заровен под земята...

Вятъра донася ми писма от изминали години,

за реки,планини и безброй пъстри градини,

за усмивки обич,весел смях,

за неща, от които не се боях...

И всеки ден търся из празната къща

Тъгата бавно в отчаяние се превръща,

безмилостно споменът за лицата им поглъща,

но продължавам аз да търся ли,търся...

      На Т.