Речникът безпомощно мълчи
за думите, Единствено възможни;
Мълчи за тях и този свят навъсен,
макар че непрекъснато гълчи,
кога изискано, кога безплодно сложно.
Бих искал думите, ревниво търсени,
попили спектър от невиждана дъга,
да греят денем в цветове златисти,
обгръщащи душата с топлина.
Подобно точиците ирисни в очите
на най-обичната, Единствена жена.
В люлякови нощи да довеждат ...