May 7, 2019, 5:33 PM

Търся се

  Poetry » Love
954 1 1

Гледам отражението си в локва

малко кално, малко мътно

със вълнички от пороя

криво, мърдащо и тъмно.

Гледам и не се познавам,

аз ли съм жената?

Мъничко се забавлявам,

гледаща водата.

Нещо случва се за гдето

поизтупах си прахта,

чувствам пулс в сърцето

вече няма го страха.

Смело гледам висините

и луната, и звездите.

Пиша нови правила,

поизмити от дъжда.

С венец от радост на главата

и очите ми блестят,

пак любовно смее се устата

и косите ми трептят.

Божествено родена, нова

пак се чувствам в доброта

и обгърната от облак,

от детинска суета.

А водата става  бистра

като новата ми аз

и дъжда ръжда измива

обновена съм, в екстаз

търся се и се намирам,

и харесвам се така,

светлината си избирам

и дома на любовта.

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Балкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...