Feb 16, 2005, 12:18 PM

Търся те

  Poetry
1.2K 0 0

И ето пак съм аз тука .

Чакам те, а теб те няма.

Къде ли си ТИ? Не зная!

Ела и ме намери, ако ли пък не,  

аз ще те намеря!

 

Търся ли,  търся, нашир и надлъж,

само едно ми остана - надежда, че пак ще те зърна.

И ето виждам силуета ти в делечината,

но уви е само капка спомен в душата!

 

Събудих се, облян в пот, сълзи,

до мене вече не си ти.

Спомен ли е това не зная,

но уви жив е той в мен сега.

Не желая никой и никога

да ми го отнеме, спомена за теб.

 

Жадувам те с цялата си душа и съзнание.........

 

O8.01.2005 г.  <?xml:namespace prefix = st1 ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:smarttags" />10:30 ч.

 

Васил Пенков. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Пенков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....