ТЪРСЯ ТЕБ
Вървя през бурените от стомана,
обрасли в твоето сърце.
Къде си? Търся те обезумяла,
както майка търси своето дете.
Плувам в блатото от катранени спомени,
което трови твоята любов.
Къде си? Искам да изпия блатото,
както любим за обич е на смърт готов.
Летя над морето от убити надежди,
което бушува във твойте очи.
Къде си? Търся аз пристана,
както кораб с разбити платна.
Справедлив ли е този, които ни създаде
Теб - мъж, Мен - жена,
и смъртни присъди на всички раздаде...
Вероятно да...
За да те намеря пак, макар и НЕ сега!
© Весела All rights reserved.
