Търсят се герои
ТИ! Защо не ме уведоми?
Че замъглени бяха моите очи...
Аз виждах чуден ангел там,
където конвулсираше ламя
и усещах мирис на цветя,
щом зейнеше ли й пастта.
Ревът и грозен мислех, че е песен,
косите й като коприна бяха,
макар покрити с плесен
Веднъж и казах - мий ги всеки ден!
Не! - Пазя косъма си изтощен!
"Тя е като цвете сред пустиня!"
Грешка - плевел във градина.
Когато сложи си полата тясна,
огромна изпъкна истината ясна.
В пещера живееше моята любима
и проклинаше светлината, загдето я облива -
не правех си труда да споря с нея,
логиката нещо непознато е за змея.
Но имаше си тя добри страни -
ако, не щеш ли, проблем се появеше,
ламята упорито си мълчеше
и ми оставяше кодирани послания,
за да избегне сякви пререкания.
Поради този й навик прекрасен,
финалът беше ясен -
дойде май, всеки струва, прави,
ламята взе, че ме остави.
Мина ден... крокодилът иска пак,
вече просветеното да си върне - няма как!
Завъртя се по небето Луната
и ето, че раздвижи се ламята.
Чудвището си намери...т рол!
И залепна за него - гадния мърсол.
Историята търси продължение,
трябват герои да нанесат й поражение...
© Имьо Имьов All rights reserved.
