Тътенът на Човечеството
Дървета спящи...
Първи автобус.
Това значи, че
с тъмен грохот
идва То,
Човечеството, -
Нещастното човечество,
нечастното човечество,
Човечеството,
което не знае какво е човек,
Фигурите без сърца,
Числата на мишената,
обсебените от страха,
работниците,
пчелите на дявола,
тъмните погледи,
еднаквите,
сънените,
по-будните,
по-блудните,
правещите секс,
без никаква любов, -
безполовите,
безустните,
пияните,
неизтрезнелите,
говорещите по мобилни телефони,
е–ге–не–тата,
ес ем ес–ите,
тези, които нямат какво да си пишат,
но които си пишат,
Които натискат проклетите копчета,
звънящите във тъжни автобуси,
бутащите се,
съскащите,
влачещите чужд товар,
мълчаливците на света,
ограбените просяци,
излизат всички навън,
и всички крещят,
свирят с клаксони,
не поглеждат нагоре,
не вярват във нищо,
не слушат никого,
и не чуват
Огромния шум, -
Своя тътен, -
Силата на нищото,
шумът на дявола,
над Всичкия свят
се надига омраза,
над целият свят Свят,
няма песни,
китари и смях,
над света,
над пръстта
се чува онзи дяволски тътен
на зъбато Човечество...
Започва денят.
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
