У дома
У ДОМА
Днес се връщам при теб уморен
И ти нося сърцето си само,
пак те будя от сладкия сън,
за да стоплиш душата ми, мамо.
Ти се заглеждаш в моите очи,
във браздите над моите вежди -
тези бразди са моите пътеки,
извървяни с много надежди.
И се топя като малка сълза.
В твоите очи възкръсвам безплътен.
Щом съм до теб, си щастлива сега,
аз пък се чувствам безпътен.
Уморен тихо сядам до теб
и притихвам на твоето рамо.
Със очи аз ти казвам "обичам те!"
Ти заплакваш от щастие, мамо!
© Иван Иванов All rights reserved.
