У дома
У ДОМА
Днес се връщам при теб уморен
И ти нося сърцето си само,
пак те будя от сладкия сън,
за да стоплиш душата ми, мамо.
Ти се заглеждаш в моите очи,
във браздите над моите вежди -
тези бразди са моите пътеки,
извървяни с много надежди.
И се топя като малка сълза.
В твоите очи възкръсвам безплътен.
Щом съм до теб, си щастлива сега,
аз пък се чувствам безпътен.
Уморен тихо сядам до теб
и притихвам на твоето рамо.
Със очи аз ти казвам "обичам те!"
Ти заплакваш от щастие, мамо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
