Mar 20, 2011, 1:33 PM

Убийца...

Poetry » Other

1.4K 0 0

Тази облачност не се отказва,
преди да убие всяка част от мен.
Как бих могла да бъда цяла,
щом зимата душата ми отне?

Тази вечност ме кара да съм слаба,
отнемайки секунди от моето сърце.
Как бих могла да съм безкрайна,
щом утрото все някога ще спре?

Тази зима знае колко съм нещастна,
затова и никога не иска да си тръгне.
Как бих могла да обичам сляпо,
щом очите ми са със омраза пълни?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0