20.03.2011 г., 13:33

Убийца...

1.4K 0 0

Тази облачност не се отказва,
преди да убие всяка част от мен.

Как бих могла да бъда цяла,
щом зимата душата ми отне?

Тази вечност ме кара да съм слаба,
отнемайки секунди от моето сърце.
Как бих могла да съм безкрайна,
щом утрото все някога ще спре?

Тази зима знае колко съм нещастна,
затова и никога не иска да си тръгне.
Как бих могла да обичам сляпо,
щом очите ми са със омраза пълни?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...