Sep 21, 2005, 8:24 PM

Убийцата

  Poetry
861 0 1
Когато си тъжен, идваш при мен.
Аз съм тази, която убива тъгата.
Всяка среща е едно брутално убийство.
Слагам ръкавици, за да няма отпечатъци,
зареждам пистолета със сребърен куршум -
почти като за Дракула,
обличам се секси...
и съм готова да убивам.
Въоръжена и опасна!
А в сърцето си нося нежност за теб...
за да празнуваме след погребението!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересно е и необичайно - точно заради това ми харесва

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...