Apr 10, 2022, 7:05 PM

Убийство 

  Poetry » Other
237 0 2

Изтрити стъпки в жлъчно-сива вечер,

студени тръпки и нито глътка въздух вече...

И острие стърчащо в плът пробита

и хилядите спомени болезнено изтрити...

 

Открадната надежда, празни и хапливи думи,

останалите белези от заблудените куршуми,

през зъби прецедено нещо едносрично,

а болката е пареща, но е и нещичко различно!

 

Пресъхнали, напуканите устни са замрели,

не казват нищо, изтръпнали и просто спрели!

Останките на нещо скрито си остават,

но капката надежда в мъглата се стопява!

 

И още само малко в мен сърцето ми ще чука,

изгубеното време вече твърде го напука...

Последна свещ, догаряща в нощта протрита,

ликувайте и пейте всички! Душата е убита!

© Йордан Ботев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Душа превърната в бунище, е все едно мишена на стрелбище.
    Силен финал!
  • Харесва ми.
Random works
: ??:??