Изтрити стъпки в жлъчно-сива вечер,
студени тръпки и нито глътка въздух вече...
И острие стърчащо в плът пробита
и хилядите спомени болезнено изтрити...
Открадната надежда, празни и хапливи думи,
останалите белези от заблудените куршуми,
през зъби прецедено нещо едносрично,
а болката е пареща, но е и нещичко различно!
Пресъхнали, напуканите устни са замрели,
не казват нищо, изтръпнали и просто спрели!
Останките на нещо скрито си остават,
но капката надежда в мъглата се стопява! ...