Убийте поета
Ах, моля – не корете поета,
че бъдеще светло желае,
че по земята куц крета,
че в облаци само витае.
Че власт и пари той не иска –
не иска известност и слава,
че любовта си подтиска,
а своята обич раздава.
Ах, моля - не дразнете поета,
че той е чувствителна лира,
която притихва в несрета,
щом злъч от слова я контрира.
И не хвалете поета,
че като нарцис ще цъфне,
от радост и гордост нелепа,
която дори вас ще отблъсне.
Ала убийте поета
с пренебрежителност и презрение –
така ще спасите човека,
у него, от зло вдъхновение.
Кому е нужен поета
с блуждаещи, болни фантазии
и инфантилни дайрета,
вещаещи илюзорни инвазии?
Убийте поета! Излишен е.
Защо да се рови в душите ви?
Защо с безполезно въздишане,
да ви натрапва мечтите си?
Но, не! Не. Не трябва. Простете!
Поетите лесно не мрат...
На свойте пегаси с крилете,
високо се реят – летят.
За да се свърши с поета
в клише превърнете го – в стил...
Така, без излишни кланета,
сам себе си ще е убил.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
