Feb 14, 2008, 10:37 PM

Убита птица

  Poetry
1.3K 1 4
Излъгана, измамена, ранена,
използвана и стъпкана в калта,
захвърлена и подло унизена,
оплювана и мамена жена.

Колко мъжки клетви и обиди,
колко думи, казвани без жал,
тя видя до днес и пак ще види -
замерят я със камъни и с кал.

Обидена до края на сърцето
от мъж любим, жадуван и желан,
оставил сто сълзи върху лицето,
пред другите направил я за срам.

Грешница, а може би светица -
предадена, изгубила честта,
без крила една убита птица -
просто вечно страдаща жена.

Тя ще падне в нова мъжка мрежа,
в нов затвор от клетви и лъжи,
няма веч да я спаси копнежа
и мъртва под земята ще лежи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васка Мадарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • браво много красиво, и странно но докато четях просто знаех какво ще пише на следващият ред.
  • Някой много тежко е наранил сърцето ти, Васе, но благодарение на чуствата, които е породил в теб се раждат страхотни стихове! Надявам се, че занапред няма да има затвори и клетви от лъжи
  • Аз вярвам във възкресението на феникса,който също е една доста красива птица.
    Поздрав!
  • Много хубаво пишеш, мила Васка!
    радвам ти се. с обич за теб.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...