Починало дете в Стара Загора

Poetry » Civic

643 0 0

О, мило дете, потресе ме твоят дял!

Сега летиш към рая, за теб ми е жал!

Кой е този, що на живота ти посегна?

Боли ме, че никой ръка не ти протегна!

Срам ме е, че живеем в такава страна!

Хората трябва да правят добрина!

Късно е вече, нека духът ти лети!

Не те опазихме, Бог нека ни прости!

dariknews.bg/view_article.php?article_id=1274646

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0