Убивай ме с любов
Вълшебно утро, нежен час,
въздишка, стон отронен
и толкова любов във нас -
нощта е сладък спомен.
Две топли длани, две очи,
които ме изпиват
и даже нещо да горчи
със сладост ме заливат.
Със страст и нежност, и копнеж
две устни ме извайват,
нима ще ни посипе скреж
или ще се разкайвам?
Постой! Не тръгвай още миг!
В нас времето е спряло.
Ще запечатам този вик
от дух и плът във цяло.
След ден, след месец, след година,
дали ще бъдем спомен?
Дали пред нас ще има път -
неясен и огромен?
Убивай ме с любов по много,
не ме жали, убивай!
Целувай ме до изнемога
и с нежност ме преливай!
© Адриана Борисова All rights reserved.
