Уцелване....
Уцелваха ме...
да стъпвам в определени петолиния.
И стъпвах.
Беше ми фалшиво
Мълчах и само дишах.
Лятото прострях да съхне,
защото акордите се късаха в зенита си.
Наливах пустотата в празно -
стотинките във джоба ми подрънкваха.
Изкривявах си походката -
падах, влачех се, но ставах...
Умората през силуета ми преливаше...
Проклинах се в тъма,
оплетена от плява
и пак оставах добродетелна,
незавършена от очертано светло!
Разцъфваха уханни люляци,
покрити от мъгла или илюзия -
истински в своето възмездие.
Квадратна в свойта безнадежност,
исках нещо да се случи...!
Като отронване на ретина,
за да виждаш в слепота от истини...!!
© Женина Богданова All rights reserved.
